Родината на коприната и копринените буби е Китай. Още в древни времена , те успяват да развият този отрасъл и да го направят един от техните най-печеливши. Тъй като е било наистина доходоносно, в Китайската империя то се дава само на най-привилегированите семейства, които налагат монопол върху дейността.

Необходимо е адекватно обединение на организациите на производителите, коментира биопроизводителят Цветан Цеков

Домашното добиване на коприна става по твърде примитивен начин, повтаряйки древния опит в свилоточенето. Неголямо количество пашкули (около килограм) се изсипват в казан с вряла вода. Като омекнат, се разбъркват с дръвце или метличка, за да се захванат нишките от пашкулите. Те се изтеглят внимателно и се полагат върху гладка повърхност (синия, софра, тава), посипват се с пясък, за да не се объркат.

Копринените буби се хранят само и единствено от листата на черничевото дърво, а неговият плод пък принадлежи към групата „супер храни".

Поръчката за последната част на Софийския околовръстен път тръгва до месеци

Системата за директни субсидии, която понастоящем е възприета в България, не е достатъчно благоприятна за производителите на пашкули, се казва още в Стратегията.

По неговите думи, двете породи копринени пеперуди са създадени от авторски колектив, състоящ се от двама учени от Научен център по бубарство при ССА и двама учени от Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора.

Черничеви дървета са останали в селата и малките градове в България, тъй като навремето страната ни е била голям производител на черничеви буби, особено в Северозападна България, Хасково и Харманли.

Разработване на държавни нормативни документи (Стандарти, Отраслови нормали, Наредби, Правилници, Методики и др.);

От кога ще започне прилагането на ваксина срещу Бубарство птичия грип До края на годината ще стартира подходът Водено от общностите местно раз...

„Текстилен Клъстер Коприна“ планира засаждане на нови черничеви градини в Северозападна България

Има живот извън града, хора с различни професии стават животновъди

Кадри от козефермата на Стефан Димитров, намираща се в село Ястребино, Търговищко

Светослава се занимава с бубарство вече шеста година в ивайловградското село Мандрица. Въпреки че имало и други желаещи бубари, тя се определя като единствения ентусиаст, отглеждащ по-мащабно буби в района, който иначе само преди десетилетия бил прочут с бубарството.